Тежката депресия е едно от най-честите психични заболявания.
Според СЗО тя е водеща причина за инвалидност номер едно в световен мащаб. Общата икономическа тежест на ГДР се оценява на 210,5 милиарда долара годишно само в Съединените щати – цифра, която отразява разходите, свързани с пропуснати дни, намалена производителност, лечение на депресия и самоубийство.
Какви са причините за депресията?
Няма една единствена причина за появата на депресия, тъй като комбинация от генетични, биологични и психологически фактори играят роля. Те включват:
Физическата структура или химията на мозъка.
При някои хора с депресия мозъчните сканирания показват по-малък хипокампус, който играе роля в дългосрочната памет. Изследванията показват, че продължаващото излагане на стрес може да наруши растежа на нервните клетки в тази част на мозъка.
Нивата на серотонин са извън баланс.
Ето още нещо, което се случва в мозъка – серотониновите рецептори действат по различен начин, отколкото при човек без депресия. Ето защо някои от лекарствата за лечение работят със серотонин.
История на депресия в семейството.
Някой с родител или брат/сестра с ГДР има два или три пъти по-голям риск от развитие на депресия спрямо другите(или 20-30% шанс срещу 10%).
Генетичният код е различен.
Когато се родите, получавате или кратък, или дълъг ген от всеки родител. Те се наричат алели. Оказва се, че наличието на един или повече къси е свързано с по-голяма склонност към депресия, когато се случи нещо лошо.
Анамнеза за други разстройства или съпътстващи психични състояния.
Посттравматичният стрес, разстройствата, свързани с употребата на вещества, както и затрудненията в работата и ученето обикновено причиняват или могат да удължат депресията. Тревожността е голяма: до 50% от хората, които имат депресия, също имат тревожно разстройство.
Стресови или големи житейски събития.
Финансови проблеми, смърт на близък, загуба на работа – всички тези ситуации могат да предизвикат депресия. Но дори положителни събития като женитба, дипломиране или пенсиониране също могат да ви накарат да се почувствате депресирани. От една страна, тези събития променят ежедневието ви, но също така могат да предизвикат чувства, че какъвто и да е успехът или щастливото събитие, то те не са заслужени.
Менструалните цикли, бременност и раждане могат да причинят пристъпи на депресия.
Някои физически състояния, като хронична болка или главоболие, показват връзка с депресията или могат да предизвикат депресия.
Някои лекарства за сън и лекарства за кръвно налягане, също могат да причинят симптоми на депресия.
Какви са различните видове депресия?
Голямата депресия е класическият тип депресия и това, което се диагностицира или обозначава като ГДР. Хората с тежка депресия имат симптоми през по-голямата част от деня, почти всеки ден, в продължение на най-малко две седмици и могат да изпитват повтарящи се епизоди през целия си живот. ГДР се разделя на няколко специфични подтипа:
*Сезонното афективно разстройство се появява през определени сезони на годината – обикновено зимата – породено от намалената естествена слънчева светлина.
*Най-характерно за Атипичната депресия е реакцията на настроението. Хората с този вид депресия виждат как настроението им се подобрява, когато се случи нещо положително.
*Биполярно разстройство е маниакална депресия и включва редуване на епизоди на депресия и изключително повишена енергия.
*Психотичната депресия възниква, когато човек преживява толкова тежки депресивни епизоди, че започва да има фалшиви фиксирани вярвания (заблуди) или да чува или вижда неща, които другите не могат да чуят или видят (халюцинации).
*След раждането се появява следродилна депресия. Майките може да се чувстват откъснати от новороденото или да се страхуват, че могат да го наранят.
*Предменструалното дисфорично разстройство е тежък тип депресия, която се проявява през втората половина на менструалния цикъл.
*Ситуационната депресия или разстройството на приспособяването се отнася до депресия, която се задейства от значимо събитие, променящо живота.
*Устойчивото депресивно разстройство е хронична форма на депресия – обикновено с по-леки симптоми – при която един епизод се задържа за дълъг период от време, понякога две години или повече. Може да се опише като усещане, че живеете на автопилот.
Признаци и симптоми на депресия
Изпитването на комбинация от тези симптоми, придружени от лошо настроение и неудоволствие – за период от най-малко две седмици може да означава депресивен епизод:
*Постоянно чувство на тъга, безнадеждност, безполезност или празнота. Като цяло се чувствате потиснати през повечето време.
*Загуба на интерес към дейности – дори към неща, които обичате. Сякаш просто губите мотивация и се чувствате незаинтересовани.
*Проблем със съня или прекомерен сън. Трудно ви е да заспите, да спите или да станете от леглото.
*Промени в апетита или теглото. Преяждате, губите апетит или изпитвате значително наддаване или загуба на тегло.
*Умора или намалена енергия. Чувствате се изтощени през цялото време или се чувствате сякаш можете да прекарате дни на дивана или в леглото.
*Трудности при ясно или бързо мислене, запомняне на детайли, концентрация или вземане на решения. Чувствате се разсеяни и фокусирането изглежда невъзможно.
*Раздразнителност, фрустрация или песимизъм.
*Физически болки като главоболие, болки в стомаха или напрежение във врата.
Депресията може също да засегне всякакви възрасти и пол, но по различни начини:
Жените са по-склонни да се самообвиняват и да се притесняват. Те по-често развиват депресия в комбинация с тревожно разстройство, като паническо разстройство, хранително разстройство или обсесивно-компулсивно поведение.
Мъжете с депресия са по-склонни да проявяват признаци на раздразнителност, гняв, апатия, желание за бягство или безразсъдно поведение.
Децата и тийнейджърите понякога могат да проявяват свръхчувствителност, социално отдръпване, лошо представяне в училище, чести физически оплаквания (като главоболие и стомашни болки) или чувство на некомпетентност и отчаяние (като не могат да направят нищо правилно или че всичко е тяхна вина).
Възрастните хора често са диагностицирани погрешно или не се лекуват за депресия, тъй като техните симптоми могат да бъдат сбъркани с други разстройства или те могат да приемат, че чувствата им са просто неизбежна част на стареенето. За мнозина тъгата не е най-големият индикатор за депресия; вместо това физическите оплаквания ( като болки в стомаха и главоболие) често са преобладаващият симптом. Проблемите със съня, ниската мотивация, пренебрегването на личната грижа или хигиената и фиксирането върху смъртта са други признаци на депресия при възрастни хора.
Как се диагностицира депресията?
Депресията се диагностицира главно чрез анамнеза и клинични прояви или специфичен модел на симптоми, което означава, че няма кръвен тест за ГДР. Ако имате симптоми като промени в съня или апетита, лекарите може да ги свържат други състояния, които изобщо не са свързани с психичното здраве (проблем с щитовидната жлеза е класическият пример).
Логично е, първото нещо, което вашият лекар трябва да направи, е да назначи кръвни изследвания. Но не за да постави диагнозата депресия, а за да изключи неща, които биха могли да се маскират като такава. Например, недостатъчно активната щитовидна жлеза може да се прояви като лошо настроение и усещане за мудност, а желязодефицитната анемия е друга причина, поради която някои хора може да имат ниска енергия.
В крайна сметка лекарите търсят последователен модел на симптоми. Те ще попитат кога са започнали симптомите ви и как сте се чувствали преди, ще разгледат семейната ви история.
Какви са леченията за депресия?
Има непрекъснато развиващи се начини за лечение като определящо е колко дълго сте имали депресия и тежестта на вашите симптоми.
*Антидепресантите действат, като въздействат на невротрансмитерите в мозъка. Често срещаните видове антидепресанти включват селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI), инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRI) и инхибитори на обратното захващане на норепинефрин-допамин (NDRI).
*Нещо ново ( в рамките на психофармакологични изследвания за устойчива на лечение депресия) е кетаминът, който се използва в медицината като анестетик. Важно е да знаете, че кетаминът е полезен само за много специфична подгрупа от хора и трябва да се използва само след няколко други пълни курса на терапии – както психотерапия, така и множество други лекарства. Това означава, че кетаминът обикновено не би бил първа или втора линия на лечение.
*Психотерапията (известна още като разговорна терапия), понякога заедно с лекарства, може да бъде много полезна за лечение, управление и намаляване на продължителността на епизод на депресия.
*Здравословни навици – всяко лечение на депресия трябва да съвпада с поддържането на здравословна диета, редовни упражнения и сън.
*Медитацията е друг много ефективен начин да изчистите главата си и да успокоите тялото си. Можете също да опитате да водите дневник – някои хора смятат, че това помага да изразят мислите си на хартия, вместо да ги таят в себе си.
Клиничните проучвания на CBD като лекарство срещу тревожни разстройства през последните години изобилстват с многобройни доказателства, илюстриращи неговия терапевтичен потенциал.
Въпреки че повечето проучвания на CBD са предклинични и включват животни, вече се появяват и проучвания върху хора.
Един на всеки тринадесет човека по света живее с тревожно разстройство, което го прави най-често срещаното психично разстройство в световен мащаб.